На тебе, сине...
Сине пораснал,
дано ми простиш
всички вечери, през които
не бях до тебе преди да заспиш,
за да целуна
очите ти...
Прости ми, сине, за всяка сълза,
която с устни не съм изтрила...
За всяка твоя момчешка тъга,
която
не съм споделила...
Прости за всички приказки, сине,
които
не ти разказах.
Дано като мен през живота преминеш,
без да се научиш
да мразиш.
И когато си сам, а навън завали,
и отново ги няма
ръцете ми -
поплачи си, момчето ми.
И ме потърси.
Дано ме намериш
в сърцето си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
