Dec 12, 2008, 12:03 AM

*** (На този свят...)

  Poetry » Other
1K 0 6
На този свят с въпроси
                   белязан е престоя.
И знаещият всичко
                   нищо не разбира.
Безсмъртната душа
                   умира във покоя -
от радост или мъка,
                   но само да вибрира!
Страстта ще ни остави,
                   ще падне като дреха.
И голи ще сме всички,
                   без срам, без свян, без власт.
Надолу ще поемем
                   с последната утеха,
че не всеки избор
                   зависил е от нас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Делов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...