На тръгване
Не искам всъщност светлината ти -
на мен отвътре ми е светло,
щом дялкам мислено екватора.
(В очите ти не хвърлям пепел.)
Заклещена съм вътре - вътре в себе си,
откакто съм обърната наопаки.
А ти ми галиш грапавите шевове,
щом смея да сека посоки.
Но ми е тъжно. И не съм прогледнала
за нищото, което е отвънка.
Не съм ни първа, нито съм последната
камбана блеснала и звъннала.
Не ми е страшно вече. Страховете ми
до дъното си зеят празни.
Копривените ризи са изплетени...
... и няма нищо, нищо да остане...
че метна ли ги бърже на гърба ти
и скрия ли светулки в твойта пазва,
едва дошъл... и ще си хванеш пътя...
... конец ми остави, че ще ми трябва...
© Миглена Цветкова All rights reserved.
