Mar 24, 2009, 11:49 AM

На улица "Живот" 

  Poetry
565 0 9

По улицата глуха и безкрайна

тя стъпваше с походка-тишина.

От вятъра на шепнещата тайна

се раждаше брилянтната мечта.

 

Загърната от погледи хапливи,

с усмивката - фенер за тъмнината,

търсеше вратата за щастливите,

а улицата беше на съдбата.

 

Прозорците горяха като клади,

вратите незалостено мълчаха...

Надеждите, държаха я изправена,

а мислите опората ù бяха.

 

И сякаш се скъсяваше безкрая,

шансът беше някак нелогичен,

не къща, а дори щастлива стая

да приюти бездомното момиче...

 

Тя в търсене не бе дори разбрала,

че няма незаключена врата

и много късно беше проумяла,

че щастие е нейната съдба.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??