На улица "Живот"
По улицата глуха и безкрайна
тя стъпваше с походка-тишина.
От вятъра на шепнещата тайна
се раждаше брилянтната мечта.
Загърната от погледи хапливи,
с усмивката - фенер за тъмнината,
търсеше вратата за щастливите,
а улицата беше на съдбата.
Прозорците горяха като клади,
вратите незалостено мълчаха...
Надеждите, държаха я изправена,
а мислите опората ù бяха.
И сякаш се скъсяваше безкрая,
шансът беше някак нелогичен,
не къща, а дори щастлива стая
да приюти бездомното момиче...
Тя в търсене не бе дори разбрала,
че няма незаключена врата
и много късно беше проумяла,
че щастие е нейната съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
