На Васко...
спусъкът дръпна и се сля с вечността...
Майчин писък от неистова печал...
Врагове черни отново мятаха кал.
Заради нас, Приятелю, ти умря,
опита се да направиш по-добър света.
И въпреки всичко и всички успя,
но кой ще ни води сега?
Даде си живота за тази страна.
Накрая предателите ти носеха цветя,
враговете ти целуваха ръка...
Господи...Колко е шибан света.
Трудно ще е, но ще продължим...
Пред никой няма глава да склоним.
Ще те виждаме в планиските върхове,
ще идваш със северните ветрове,
ще те помним "Врагът на всички врагове"!
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ
© Николай All rights reserved.