Mar 8, 2005, 7:41 PM

На Васко...

  Poetry
1.1K 0 1
Пистолетът в главата своя допря,
спусъкът дръпна и се сля с вечността...
Майчин писък от неистова печал...
Врагове черни отново мятаха кал.

Заради нас, Приятелю, ти умря,
опита се да направиш по-добър света.
И въпреки всичко и всички успя,
но кой ще ни води сега?

Даде си живота за тази страна.
Накрая предателите ти носеха цветя,
враговете ти целуваха ръка...
Господи...Колко е шибан света.

Трудно ще е, но ще продължим...
Пред никой няма глава да склоним.
Ще те виждаме в планиските върхове,
ще идваш със северните ветрове,
ще те помним "Врагът на всички врагове"!

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...