На Васко...
спусъкът дръпна и се сля с вечността...
Майчин писък от неистова печал...
Врагове черни отново мятаха кал.
Заради нас, Приятелю, ти умря,
опита се да направиш по-добър света.
И въпреки всичко и всички успя,
но кой ще ни води сега?
Даде си живота за тази страна.
Накрая предателите ти носеха цветя,
враговете ти целуваха ръка...
Господи...Колко е шибан света.
Трудно ще е, но ще продължим...
Пред никой няма глава да склоним.
Ще те виждаме в планиските върхове,
ще идваш със северните ветрове,
ще те помним "Врагът на всички врагове"!
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Всички права запазени