На Висоцки
На Владимир ВИСОЦКИ
"Я коней напою,
Я куплет допою..."
Останаха конете непоени.
Остана недопята песента.
Поетът със китара седемструнна
пое на път във нощ сребристо-лунна.
Една звезда в небето изгоря.
Бе сплетена от нерви всяка струна.
Във песните душата си изля.
Със глас хриптящ раздираше сърцето,
пришпорваше живота си поета
и слушаше го цялата страна.
Той пееше - студент, спортист нещастен
и фронтовак - пилот, подводничар,
шофьор, пиянка, лагерник окаян,
човек на риска и бандит отчаян...
Бе всяка песен нечия съдба.
Отдавна мина времето на Хамлет
но пак остана същият въпрос-
"ДА БЪДЕШ ИЛИ НЕ"! - дилема страшна
към съвестта насочи той безстрашно,
ала да имаш съвест бе разкош.
А Хамлет беше жив. В пуловер черен.
С китара във ръка и с песента
по Пастернак. Театърът мълчеше.
На сцената един човек гореше -
доказваше "НЕ" не е вариант!
Емил ПЕТРОВ
05.1999 г.
Троян
© Емил Петров All rights reserved.
