saylor (Емил Петров)
64 50
25 июл. 2008 г., 09:44

На Висоцки 

  Поэзия
1289 0 7
 

 

На Владимир ВИСОЦКИ

                  "Я коней напою,

                  Я куплет допою..."

 

Останаха конете непоени.

Остана недопята песента.

Поетът със китара седемструнна

пое на път във нощ сребристо-лунна.

Една звезда в небето изгоря.

 

Бе сплетена от нерви всяка струна.

Във песните душата си изля.

Със глас хриптящ раздираше сърцето,

пришпорваше живота си поета

и слушаше го цялата страна.

 

Той пееше - студент, спортист нещастен

и фронтовак - пилот, подводничар,

шофьор, пиянка, лагерник окаян,

човек на риска и бандит отчаян...

Бе всяка песен нечия съдба.

 

Отдавна мина времето на Хамлет

но пак остана същият въпрос-

"ДА БЪДЕШ ИЛИ НЕ"! - дилема страшна

към съвестта насочи  той безстрашно,

ала да имаш съвест бе разкош.

 

А Хамлет беше жив. В пуловер черен.

С китара във ръка и с песента

по Пастернак. Театърът мълчеше.

На сцената един човек гореше -

доказваше "НЕ" не е вариант!

                                

                         Емил ПЕТРОВ                         

05.1999 г.              

Троян

 

© Емил Петров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??