На Времето по гърбавия хребет
НА ВРЕМЕТО ПО ГЪРБАВИЯ ХРЕБЕТ
– диптих –
ЦЕЛУНАТ ОТ СВЕТУЛКИ
... от светлите селения на Август какво ли за изпът отвъд си взех? –
от изгрева жарава си откраднах, от залезите – винце в кози мех,
наръсих сол на къшея си хлебец и всичко, май, приключи със това,
през Времето на гърбавия хребет си скъсах стрък от лятната трева,
от мравчиците в топлия мравуняк – любов към отлетялата троха,
да дишам – от светулките целунат, додето се изкачвам към върха,
от вятъра – бездънната му ласка, превърнала се подир миг в свистеж,
и стихче под Луната да надраскам, доде над мен запалва тиха свещ,
от славейчето – нотопис от трели, перце от – отлетели вдън! – ята.
Побързайте? – ако не сте си взели Господнята любов и доброта.
19 август 2019 г.
гр. Варна, 20, 20 ч.
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid03RBsvuEpswicrmeLpmsSigXyRBpD84uWJaJVFGMwxtXBhzfYiY7WpYLriky6cKG6l&id=100001222017028
ИМАМ СИ ЕДНА МЕЧТА
... седя си във писателската ниша
и ви изпращам светли писъмца.
Отида ли си, пак ще ви ги пиша! –
дори и под отвъдните слънца.
С надеждата, че пощальонът утре
ще ви разбуди с радост призори –
и в Windows-а на вашите компютри
от мен ще грейнат стихчета две-три.
Дори и да не ми ги прочетете,
не ще си късам ризата от яд.
Един да ми рече: – Здравей, Поете! –
ще го обичам като роден брат.
През Времето на гърбавия хребет,
преди да литнем нявга яко дим,
защо пък не по къшей топъл хлебец
със всекиго от вас да споделим?
Откак се помня, все това мечтая –
дано Бог чуе моя славослов?
Светът да бъде малка, бяла стая,
в която дишам с вашата Любов!
2 март 2022 г.
гр. Варна, 8, 55 ч.
https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=pfbid0JkGTuatxtvjZh23TogmEpYZkPYaEqMuZ6ZZ1D6mTVaXeFd9ZnXB1uM9GgeYeiPi7l&id=100001222017028
© Валери Станков All rights reserved.
