Душата бавно в огън гори,
а сълзите са святи свещици.
Както се восъкът тихо топи,
така се топят, изгарят зеници...
Наведен е всеки до близък,
за когото сърцето кърви.
Сега е от мравка по-нисък...
А къде беше, изправен, преди?
Умирахте самотни, предадени...
Обичта е простила отдалечеността.
Прекланяме се, от греха си задавени...
За себе си плаче... тъжната ни душа...!
15 06 2019
© Надежда Борисова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
