На задушница
На задушница
Душата бавно в огън гори,
а сълзите са святи свещици.
Както се восъкът тихо топи,
така се топят, изгарят зеници...
Наведен е всеки до близък,
за когото сърцето кърви.
Сега е от мравка по-нисък...
А къде беше, изправен, преди?
Умирахте самотни, предадени...
Обичта е простила отдалечеността.
Прекланяме се, от греха си задавени...
За себе си плаче... тъжната ни душа...!
15 06 2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
