Душата бавно в огън гори,
а сълзите са святи свещици.
Както се восъкът тихо топи,
така се топят, изгарят зеници...
Наведен е всеки до близък,
за когото сърцето кърви.
Сега е от мравка по-нисък...
А къде беше, изправен, преди?
Умирахте самотни, предадени...
Обичта е простила отдалечеността.
Прекланяме се, от греха си задавени...
За себе си плаче... тъжната ни душа...! ...