Jun 12, 2007, 8:21 PM

На zlatito_cheneva

  Poetry
725 0 2

Бях твърд като скала,
пред нищо не свеждах аз глава.
Но ето ти се появи
и живота промени.
Пред теб и твойта хубост,
прекланям се сега.
Мислех любовта за нещо страшно,
но ето влюбен съм сега.
Любовта си има име,
знам го вече аз,
Злати в теб съм влюбен аз!!!
ОБИЧАМ ТЕ, НЕ ГО ЗАБРАВЯЙ ТИ!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...