joanna_vas (Йоанна)
223 460
May 27, 2005, 1:45 AM

Над пропастта 

  Poetry
796 0 5

Криле разтворени са плешките,
изхвръкнали
над немощното тяло.
Разделно времето е острие
насочено
във птичето сърце.
Очите са изпъкнали до болка
съзрели сянката си
изтъняла.
Единствено ръцете
остават с времето едни и същи,
прилепнали
в готовност за молитва.
И името
единствено остава -
над хилядите ни изменчиви лица.
Когато се събуждам
първо
целувам тихичко оловното небе,
като дете
разплакано в утробата на майка си.
Над зейналата пропаст
минавам лека,
като меден звук.
Унася люлчината песен.
Крилете са разтворени докрай
и аз летя,
а сякаш, че танцувам ...
Издигам се със танц над пропастта! 

© Йоанна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ами то няма друг избор май - посоките са две - надолу или нагоре, а пропастта си е самия живот така, че нека Бъдем над него като танц макар да боли понякога и да тежи И сила Е!
  • Лети,лети,прекрасно е ,нали
  • Прекрасно е когата имаш усещането, че летиш, особено когато виждаш под себе си пропаст, вероятно в това е силата ти! Поздрав Йоанна!
  • Харесва ми!
  • Много нежно...продължавай,не спирай да летиш!!!
Random works
: ??:??