Над пропастта
Криле разтворени са плешките,
изхвръкнали
над немощното тяло.
Разделно времето е острие
насочено
във птичето сърце.
Очите са изпъкнали до болка
съзрели сянката си
изтъняла.
Единствено ръцете
остават с времето едни и същи,
прилепнали
в готовност за молитва.
И името
единствено остава -
над хилядите ни изменчиви лица.
Когато се събуждам
първо
целувам тихичко оловното небе,
като дете
разплакано в утробата на майка си.
Над зейналата пропаст
минавам лека,
като меден звук.
Унася люлчината песен.
Крилете са разтворени докрай
и аз летя,
а сякаш, че танцувам ...
Издигам се със танц над пропастта!
© Йоанна All rights reserved.
И сила Е!
