Надежда

Когато залезът се къпе в пурпур

и поръбва облаците със златисто,

когато слънцето лице си скрие

зад планината с тъмни листи.

Ветрец вечерен, кога повее

и птиците се сгушат във гнездата,

кога цветята листите си свият

и наведат главички към земята.

Кога, светулките във мрака

запалят своите фенери

и само нощни пеперуди

на воля стрелкат се в тъмата.

Кога, щурците във тревата

подхванат нощните концерти,

и здрач вечерен предметите превърне

в неясни сенки романтични.

Аз взор обръщам към луната

и двама ние със тъгата

редиме стихове с надежда,

че скоро ще те срещнем теб Любов.