Пресъхнал кладенец,
кънтящ от падащи камъни
- разочарования.
Падат и затрупват
и малкото вода на дъното,
останала като красив спомен
от минало щастие.
Дали от долу ще бликне
живителен извор
и ще пробие натрупалия се
пласт от болка
и безнадежност?
Кладенецът още чака.
Защото надеждата умирала
последна.
Значи още е жив!
© Таня Мезева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
поздравления!