Dec 25, 2012, 7:34 PM

Надежда една

  Poetry » Love
891 0 2

 

 

Само тя ми остана след любовта,

да сгрява мойто студено сърце.

Нея имам, тази надежда една

да се докосна до твойте ръце.

 

Надежда породена от дела

и чувства студени, замръзнали.

Надежда имам само една,

днес сълзи са я прегърнали.

 

Ти ще се върнеш някой ден,

за да докажеш, че и ти си обичал.

Че влюбен си бил някога в мен,

но дълго време си го отричал.

 

Надежда една, която да сгрява

студената, премръзнала душа.

Защото никога не се забравя

спомена, парещ от любовта.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иваничка Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...