Надежда/Hope (Sonnet №1)

Казват, умираш последна,

така ли?

Че някой отчаян,

преди да загине,

устните, вопъл последен издали,

след него мълвели са

твоето име.

Казват, летиш

на крила безутешни,

че късно пристигаш,

но все си навреме -

да върнеш утехата

в мислите грешни

и края да сложиш

на тежкото бреме.

Казват... да вярвам ли?

Тихо ще гасна

без теб и без твоята

сила до мен

изчезвам... към смисъл

отново ме тласкаш,

надежда -

без тебе живея във тлен.

Мечтател

01.01.2015

*

They say you are last to diminish or die

that when a believer is fading away

his whisperer never is drenched in a lie

his whisperer soft is repeating your name.

They say you are late but always on time

to bring medication - the solace forgotten

that you are the touch and the breath of divines,

the light in the dark of a world that is rotten.

They say you are present in hour of need

when all disappears and nothing is left

that torture and pain you forever defeat

to prayer you answer with voices of blessed.

They say you are Hope - I am wondering just

if you are to come from the ashes and rust...

Lord Rainwood

02.01.2015