Надежда под клепача на следобеда
Най-после преосмислил
последните брътвежи на следобеда -
умислен, залезът се скри
зад невеселите облаци на чувствата...
Поредното предателство във хронологията на сезоните
напираше от късната усмивка на ревнуващия залив
и се оттичаше по гърбовете на вълните -
тъй както новата любов на късен гларус...
Поставил кротко длан
върху отвързаното куче на съдбата,
единствено южнякът
нашепваше на мислите, че времето тече,
а с поривите си -
разбуждаше задрямалите намерения за близост.
До синьо побелял от жегата -
само фарът на мечтите
надигна бавно флага на септември
и обяви за истина
предимствата на късните въздишки...
От ореха на вечността се спуснаха
нетърпеливите черупки на малките ни удоволствия
и шеметно се потопиха в дланите на необята...
Дъх на безвремие усетих
в препълнената чаша на безкрая...
Полегнал кротко с разхвърляния ръкопис
на недовършените ласки,
хоризонтът се усмихваше загадъчно,
наслаждавайки се на корицата,
а тя... стоеше
задъхано открехната
за мен...
© Красимир Чернев All rights reserved.
