Най-после преосмислил
последните брътвежи на следобеда -
умислен, залезът се скри
зад невеселите облаци на чувствата...
Поредното предателство във хронологията на сезоните
напираше от късната усмивка на ревнуващия залив
и се оттичаше по гърбовете на вълните -
тъй както новата любов на късен гларус...
Поставил кротко длан
върху отвързаното куче на съдбата,
единствено южнякът
нашепваше на мислите, че времето тече, ...