Така го пише в книгите... Така околните говорят.

И сигурно е истина. Дано...

Не ми се спори.

Особено пък с приказни герои...

Реалността е друга - безпощадна и цинична,

но въпреки раздялата - аз още те обичам.

Надеждата умирала последна...

А мъртва да я виждам аз не искам и да чувам.

Да вярвам и да се надявам до последно...

Отново мисля всичко да рискувам.

Макар и да изглежда безнадеждно.

А срещите със теб - така съдбовно неизбежни...

Останала ми е една надежда само,

че АЗ и ТИ отново ще сме НИЕ. Просто двамата.

Заради недовършените мисли, недоизказаните думи,

заради това, че бяхме истински и себе си. Не други.

Заради нежната ти галеща прегръдка нощем.

Заради това, че ти си в сънищата ми все още.

Заради това, че с теб бях можеща и силна.

Заради това, че ме научи да не съм наивна.

Заради това, че вярвахме и следвахме мечтите.

За любовта в очите, отразена в изгревите и звездите.

Заради думите, прошепнати, когато с теб се любехме...

Заради тях си струва да забравим другото...

Надеждата умирала последна...

От теб зависи...

Дали ще ù дадеш живот отново?!

... Или и на нея като мен ще кажеш "СБОГОМ"?!