Надеждата умирала последна...
Така го пише в книгите... Така околните говорят.
И сигурно е истина. Дано...
Не ми се спори.
Особено пък с приказни герои...
Реалността е друга - безпощадна и цинична,
но въпреки раздялата - аз още те обичам.
Надеждата умирала последна...
А мъртва да я виждам аз не искам и да чувам.
Да вярвам и да се надявам до последно...
Отново мисля всичко да рискувам.
Макар и да изглежда безнадеждно.
А срещите със теб - така съдбовно неизбежни...
Останала ми е една надежда само,
че АЗ и ТИ отново ще сме НИЕ. Просто двамата.
Заради недовършените мисли, недоизказаните думи,
заради това, че бяхме истински и себе си. Не други.
Заради нежната ти галеща прегръдка нощем.
Заради това, че ти си в сънищата ми все още.
Заради това, че с теб бях можеща и силна.
Заради това, че ме научи да не съм наивна.
Заради това, че вярвахме и следвахме мечтите.
За любовта в очите, отразена в изгревите и звездите.
Заради думите, прошепнати, когато с теб се любехме...
Заради тях си струва да забравим другото...
Надеждата умирала последна...
От теб зависи...
Дали ще ù дадеш живот отново?!
... Или и на нея като мен ще кажеш "СБОГОМ"?!
© Александра All rights reserved.
Поздрав,Илко 