Надлъгване
Когато пораснах и своя път поех,
безрезервно родителския съвет приех:
Не лъжи! С лъжа далеко се не стига!
Наказанието за лъжа рано или късно те настига!
Лъжата не прикривай,
лъжецът е крадец!
И с такъв венец -
от истини и думи за лъжата -
аз попаднах във играта,
чието име всички знаем
и която цял живот играем.
В езика ни книжовен
човекът, с помисъл грижовен,
от корена на лъжата
и за да смекчи от нея вината,
създал е производни думи
и с тях ний гордо крачим
по житейските си друми.
И така, без директно да лъжем
ние само си послъгваме -
уж - "за напредъка", уж - "за добро",
после други човеци с това "добро"
подлъгваме... и си живеем...
и се залъгваме...
А осъзнаваме ли изобщо,
че всеобщо като се надлъгваме,
ние не живеем,
а само се самозалъгваме?!
© Анна Попова All rights reserved.
