Надвиснала самота
Душата моя крещи,
а сърцето за теб мечтае.
Заповядвам му "Престани!",
но то не ще и да знае.
Не го ли чуваш ти,
твоето име вика с пълен глас.
Обърни се и му помогни
над него вече нямам власт.
Малко по малко силите го напускат
и започва то да шепти,
какви ли не мисли в мене препускат,
но всичко е само мечти!
В синхрон плачат сърцето и душата,
с тях и моите очи плачат.
Надвисва над мене самотата,
а нейните ръце да ме прегърнат заплашват.
Ела и ме спаси,
издърпаи ме от нейните ръце.
Чувам как тя нещо ми шепти
и заплашва да изтръгне моето сърце.
Не си отивай, остани!
Лицето твое с устни да докосвам.
Нежно ти ме прегърни,
да усещам как те омагьосвам.
Веднъж върнеш ли се при мен,
няма да си тръгнеш.
Ще попаднеш в моя плен,
не ще искаш към миналото си да върнеш!
© Лиляна Иванова All rights reserved.
