Нахрани ме
Ти дойде прегладняла.
Наранена, с тракащи зъби.
"Нахрани ме." - ми рече.
А отдавна бе празен дома ми.
И приех те. Но първо
излекувах старите рани.
И огледах за хляб,
но отдавна бе празен дома ми.
"Нахрани ме добре
и сълзата ми вино ще стане."
Ти прошепна едва.
А дали беше празен дома ми?
"Нали имаш сърце?" -
и посочи ме с пръст във гърдите.
"За какво да тупти
щом така ще е празен дома ти?"
И ти дадох сърцето си
в поднос от моите длани.
Капка вино се сля със кръвта.
И отново бе празен дома ми.
© Ивайло Василев All rights reserved.
