Nein!
Внучката поиска на морето
като баба да я заведа.
Аз угаждам много на детето,
но да чака някаква файда
рожбата ми - няма как да стане
и от мен да хване тя дикиш.
Да, модерна съм, скатах сукмана,
сложих бански и ела ме виж!
Няколко паласки баш в средата
на снагата са като конвой
и да не потъна във водата
чинно служи лоеният слой.
още от дете съм си такава,
но в морето влизам все със страх.
Много случки имам да разказвам,
във които героиня бях.
Помня как вълната ме събори,
пльоснах се на метър от брега.
Казах си: До тука беше, сори!
Но един спасител и сега
в службите неделни споменавам.
Беше строен, ах, какъв левент!
(Някога, че преувеличавам
мисля си и че е сантимент.)
Учеше ме моят мъж да плувам.
Сграбчила врата, с една ръка
аз дори се правех, че танцувам,
но изпусне ли ми той, така
паникьосвах се, че нямам дъно
и крещеше ужасът втрещен,
че да оцелее непродънено
тъпанче бе невъзможно с мен.
Спомням си и друго - как се правя
по брега на пръв лекоатлет.
Ивицата съветстно пробягах
два-три пъти, ала за късмет
сутринта не можех аз, горката,
от легло да стана. Аспирин
пиех с шепи, че за срамотата
дни - броени, бавен - лек с един!
Как това на Мими да разкажа,
ще се смее милото дете.
С вас споделям. И се радвам даже,
че не се научи да чете
в тази пандемична обстановка
със уроци в детската - онлайн.
Приемете го за обосновка,
без да ви учудва мойто: "Nein!",
ако на море ви се прииска
с мойта внучка да ви заведа.
Не защото банският ми стиска,
късно е да ставам пак звезда.
© Мария Панайотова All rights reserved.
