Откакто се помня
все тебе прегръщам.
Където да бъда -
при тебе се връщам.
И все те прелиствам
и листи прочитам.
Романът не свършва
и все те дочитам.
А страници колко
за четене имаш?
И колко ми даваш,
и нищо не взимаш!
А в новите листи
по нещо разкривам.
И новички чувства
във тебе откривам.
И уж те почитам,
а все не ми стига.
За мене си, мила,
най-ценната книга!
© Никола Апостолов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
