Откакто се помня
все тебе прегръщам.
Където да бъда -
при тебе се връщам.
И все те прелиствам
и листи прочитам.
Романът не свършва
и все те дочитам.
А страници колко
за четене имаш?
И колко ми даваш,
и нищо не взимаш!
А в новите листи
по нещо разкривам.
И новички чувства
във тебе откривам.
И уж те почитам,
а все не ми стига.
За мене си, мила,
най-ценната книга!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
