Jan 15, 2009, 8:03 PM

Най-чуждата

Poetry » Love

976 1 6

Прибра се в къщи и заключи.
На топло си, а аз съм вън.
Студеното отдавна е безцветно,
натрапчиво като кошмарен сън.

По пръстите ми влага се прокрадва.
От страх е. Как да позвъня?
Не си ме канил. Може да не знаеш,
че задушавам се от самота.

Звънеца ще ми избоде очите,
но вече нямам право да греша.
За всичките, които съм обичала
съм чуждата, най-чуждата жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

PPESHTERSKI (ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ)

Изненадай и себе си! Хубав стих!

2009-01-16T11:42:37+02:00
Love (Ванина)

За друг ще бъдеш най-близката!
Вярвай!

2009-01-16T11:09:53+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

"Не си ме канил. Може да не знаеш,
че задушавам се от самота."
Геви - стисна ме за гърлото тоя стих!

2009-01-16T08:20:31+02:00
Aneta_kz (Анета)

Болезнено!
Поздрави, Геновева!

2009-01-15T22:16:53+02:00
bardluna (Геновева Цандева)

Не ми се вярва в поантата...
Поне един ще се намери
да те посрещне, да те стопли.Опитай на друг звънец!Поздрав!

2009-01-15T20:24:24+02:00