Най-хубавите стихове са измислени,

но и колко още слова ще останат така

неразмислени, като допира между две тела.

Най-хубавият въздух е в планината, но защо

хората бягат отвред, да заменят дъхът на цветята

с непристойният градски прашец?

Най-хубавият дъжд е през лятото с жарките

слънчеви лъчи, когато минава леко през тялото

и отмива прашните следи. Най-сладката целувка

е първата, без опит, с чувство, със страст, която довежда

и най-безчувственият до истински незабравим захлас.

Най-незабравимата вечер е първата, когато си цяло

с любим и тялото до тяло споделяте забързан

любовен режим. Най-голямата радост е рожбата,

малкото мило детенце, което сгрява душите на

двамата, дори когато тягостно студ ги повее.

Всеки живот е единствен и трябва да бъде споделян,

защото той губи смисъла да бъде някога живян!