Ти навярно не знаеш, любими,
как във делника, скучен и блед,
търсих образа с твоето име,
нереален, мъглив силует.
Как измислях си в нощите ласки,
а в очите се сипеше мрак...
И рисувах с атлазени краски
уморена до съмнало чак.
Сетне пращах картината мила
на крилата на гълъби бели.
Без адрес, но надежда стаила,
че ще стигнат желаните двери. ...