Най-красивата гама
Ти навярно не знаеш, любими,
как във делника, скучен и блед,
търсих образа с твоето име,
нереален, мъглив силует.
Как измислях си в нощите ласки,
а в очите се сипеше мрак...
И рисувах с атлазени краски
уморена до съмнало чак.
Сетне пращах картината мила
на крилата на гълъби бели.
Без адрес, но надежда стаила,
че ще стигнат желаните двери.
Ти не знаеш... но днес си до мен
и рисуваме щастие двама.
Топли щрихи и нежен рефрен -
на живота най-красивата гама.
© Жанет Велкова All rights reserved.
мерси Роска 
