Feb 20, 2014, 11:26 AM

Най-красивата жена

  Poetry » Love
886 0 4

Толкова ли те обичам,

че се плаша и насън!

Името ти само сричам,

като вятъра навън.

 

Всяко цвете във полето

носи твоето лице.

Всяка тръпка в деколтето

радва моето сърце.

 

Всяка песен на славея

спира в твоето гласче.

Аз от теб ще онемея,

щом и Господ го рече.

 

Всеки ден си мойто слънце.

Всяка нощ си ми луна.

Ти си мойто златно зрънце -

най-красивата жена!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • БЛагодаря, Приятели, за вниманието, коментариите и оценките!
    Поздрави от мен и хубав неделен ден!
  • Свежо, леко се чете и ти става хубаво на душата!
    А тази обич, да е винаги в лирическият!
  • Хехе, златно зрънце! Много нежно!
  • Много романтично!Поздрави!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...