Най-скъпият хляб
Синко,
аз можех още хляб да дам
на теб – но взеха ми го други!
Не ме е срам, не ме е срам –
аз честен съм... но го загубих!
Работил съм премного дни –
продадох сетните си сили!
Навън вали, вали, вали...
А съхнат старите ми жили!
Просмукан беше този хляб
от лъжеистини и братства,
но беден съм, не съм богат,
не съм и годен за пиратство!
Прости ми, моята вина
е тази – вярвах в идеали!
А други – крадоха... и на –
мен Господ може да пожали!
Заради мен не се черви,
не се превивай, не унивай –
ако си гузен, ще боли!
Сърце, без вярата, изстива!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
