Jan 29, 2011, 6:18 PM

Най-скъпият хляб 

  Poetry » Civilian
575 0 7

Синко,

аз можех още хляб да дам

на теб – но взеха ми го други!

Не ме е срам, не ме е срам –

аз честен съм... но го загубих!

 

Работил съм премного дни –

продадох сетните си сили!

Навън вали, вали, вали...

А съхнат старите ми жили!

 

Просмукан беше този хляб

от лъжеистини и братства,

но беден съм, не съм богат,

не съм и годен за пиратство!

 

Прости ми, моята вина

е тази – вярвах в идеали!

А други – крадоха... и на –

мен Господ може да пожали!

 

Заради мен не се черви,

не се превивай, не унивай –

ако си гузен, ще боли!

Сърце, без вярата, изстива!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??