Мълча! Със зъби тракам, зъзна
и спомен газя с мисли и нозе.
Не търся път към тебе да се върна.
От болката съшивам си небе.
Разтърси ме! Изригнах в чувства,
които твърде късно осъзнах.
Да обичаш, казват, е изкуство,
а принизих те глупаво до грях.
Боля! Изсъхвам - цвете болно,
че жизнен сок в стеблото не тече.
Изсвирих те по ноти най-фриволно...
Сега заплащам тези грехове!
© Частица ОТпрашинка All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
