Познатото мълчание звучи по телефона...
Защо ли вдигнах? Знаех, че си ти.
Изведнъж започват да се сипят думите...
Ще ти отвърна много кратко - спри!
Опитваш пак да си откраднеш от съня ми
и своята несигурност да ми вмениш.
Не ти го позволявам вече, чуваш ли?
Отдавна друг до рамото ми спи.
Не, той не е красавец като тебе
и така добре не може да целува.
Но във очите му аз виждам себе си
и как ме иска, без да се преструва. ...