Наказана
Наказана
Защо съм тъй безмилостно наказана -
да обичам все студения, дето мен не ме обича,
искам да крещя, чувствам се смазана,
нужен ми е някой, който няма все да ме отрича.
Нужна ми е сигурност, здрава ръка,
която в прегръдка да лекува душата,
която да стопи леда с топлота,
защо съм толкова наказана?
Много ми е мъчно от несбъдване,
не зная как да изразя, което чувствам,
сърцето ми е премаляло от очакване,
болезнено е нищо все да не се случва.
Негодна ли съм за обичане?
Или пък твърде съм ви трудна?
Или плаша ви с огромната си обич
и затова съм толкова ненужна и безумна.
Не мога да се уча на кротко обичане,
желаеш ли ме трябва да си смел,
да ме лишиш поне един път от отричане
и здраво във ръце обичта ми да си взел.
Наказана съм със неслучени любови,
дето си остават, тук, в сърцето.
Споменът за тях и днес ме трови -
няма как, убиха в мен детето.
© Женя All rights reserved.
