Jul 8, 2007, 7:11 AM

Наказание

  Poetry
699 0 5
В студената стая съм сама
и с мухите говоря си тихо.
От страх да не се разруша,
на никого не се усмихвам.

Станах безсрамна развратница,
покрих се със пепел и дим.
В мойта любовна касапница
не си единствен любим.

Не само твойте очи ме облизват,
не само твойта уста ме изяжда.
Някой друг върху мен се подписа
и със страст ме разяжда.

Затворих се сама,
зад стените бетонни да гния.
Зазидах свойта съдба
върху съвестта ми от хартия,
и тя изгоря...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Шони, това е просто поредната дупка по пътя ми, в която паднах и излязох А за стила...има го това нещо, явно минаваме по едни и същи стъпки!
  • Жестоко , но истинско!
  • Пропадаме...
  • Усещаш ли, обаче, как заформихме една групичка от "поети" пишещи за едно и съшо и в един стил...
  • Аууу, побиха ме тръпки. Стиха е страхотен, обаче не трябваше да става така Ани! Виждах ви заедно години напред...
    Няма ли начин всичко да се оправи някакси?

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...