8 июл. 2007 г., 07:11

Наказание

704 0 5
В студената стая съм сама
и с мухите говоря си тихо.
От страх да не се разруша,
на никого не се усмихвам.

Станах безсрамна развратница,
покрих се със пепел и дим.
В мойта любовна касапница
не си единствен любим.

Не само твойте очи ме облизват,
не само твойта уста ме изяжда.
Някой друг върху мен се подписа
и със страст ме разяжда.

Затворих се сама,
зад стените бетонни да гния.
Зазидах свойта съдба
върху съвестта ми от хартия,
и тя изгоря...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Адриана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Шони, това е просто поредната дупка по пътя ми, в която паднах и излязох А за стила...има го това нещо, явно минаваме по едни и същи стъпки!
  • Жестоко , но истинско!
  • Пропадаме...
  • Усещаш ли, обаче, как заформихме една групичка от "поети" пишещи за едно и съшо и в един стил...
  • Аууу, побиха ме тръпки. Стиха е страхотен, обаче не трябваше да става така Ани! Виждах ви заедно години напред...
    Няма ли начин всичко да се оправи някакси?

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...