8 июл. 2007 г., 07:11

Наказание 

  Поэзия
562 0 5
В студената стая съм сама
и с мухите говоря си тихо.
От страх да не се разруша,
на никого не се усмихвам.

Станах безсрамна развратница,
покрих се със пепел и дим.
В мойта любовна касапница
не си единствен любим.

Не само твойте очи ме облизват,
не само твойта уста ме изяжда.
Някой друг върху мен се подписа
и със страст ме разяжда.

Затворих се сама,
зад стените бетонни да гния.
Зазидах свойта съдба
върху съвестта ми от хартия,
и тя изгоря...

© Адриана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Шони, това е просто поредната дупка по пътя ми, в която паднах и излязох А за стила...има го това нещо, явно минаваме по едни и същи стъпки!
  • Жестоко , но истинско!
  • Пропадаме...
  • Усещаш ли, обаче, как заформихме една групичка от "поети" пишещи за едно и съшо и в един стил...
  • Аууу, побиха ме тръпки. Стиха е страхотен, обаче не трябваше да става така Ани! Виждах ви заедно години напред...
    Няма ли начин всичко да се оправи някакси?
Предложения
: ??:??