Накрая
Ще тръгваш ли?
Не искаш да останеш.
Тогава няма да те спра.
Решил си вече...
Знам, ще го направиш –
ще хлопнеш портата
и ще си тръгнеш сам в нощта.
Ще те изпратя с поглед,
може би ще плача.
Но, знаеш ли, ще бъде след това.
Сега ще ти се наслаждавам само,
във вечност превръщайки мига.
Ще те прегърна нежно,
мислено ще те долюбя,
ще вдишам аромата ти опиянена.
За себе си го искам, ще си го открадна-
да имам лек, когато съм ранена.
Накрая ще ти дам от себе си
онази част, която си е твоя.
И тръгнеш ли си, тя ще те последва,
и все до теб ще бъде...
Любовта ми.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
