Накрая
Така, както е тръгнало,
краят му не се вижда,
то и начало нямаше,
само няколко малки
и няколко никакви хора,
две-три припознавания
след четвъртото малко
и сигурно е било четвъртък,
не помня точно,
но ясно си спомням,
че ти си изпусна лицето,
а моето го откраднаха.
Но все ще се намери някой,
някой, уж от нашите,
дълго ще рови,
ще ни намери,
ще ни сапуниса,
ще ни полее вода с канче,
ще ни избърше
и ще ни просне най-отгоре,
отгоре на купчината
от всякакви динени физиономии.
И тъй ще си стоим,
ще се хилим,
ще се плезим,
ще плюем семките
и най-вече по поети ще плюем,
но ще внимаваме,
ще бъдем предпазливи,
да не вземе някой от тях
да ни вземе на сериозно
и да ни съчини епитафии,
че тогава ще му се види краят.
© Мария Василева All rights reserved.
