28 feb 2008, 11:07

Накрая 

  Poesía
603 0 8
 

Така, както е тръгнало,

краят му не се вижда,

то и начало нямаше,

само няколко малки

и няколко никакви хора,

две-три припознавания

след четвъртото малко

и сигурно е било четвъртък,

не помня точно,

но ясно си спомням,

че ти си изпусна лицето,

а моето го откраднаха.

Но все ще се намери някой,

някой, уж от нашите,

дълго ще рови,

ще ни намери,

ще ни сапуниса,

ще ни полее вода с канче,

ще ни избърше

и ще ни просне най-отгоре,

отгоре на купчината

от всякакви динени физиономии.

И тъй ще си стоим,

ще се хилим,

ще се плезим,

ще плюем семките

и най-вече по поети ще плюем,

но ще внимаваме,

ще бъдем предпазливи,

да не вземе някой от тях

да ни вземе на сериозно

и да ни съчини епитафии,

че тогава ще му се види краят.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??