ria (Гергана Иванова) ria (Гергана Иванова)
12 284
May 29, 2007, 9:47 AM

Нали ти казах

  Poetry
1.3K 2 20
Нали ти казах, че ще те погубя!!!
Че ще жигосам с устни твойто тяло...
Нали ти казах, че ще се изгубиш
в душата ми, без край и без начало?

Нали ти светвах с лампички червени -
нащрек да бъдеш в пътя си към мене?
Зловещо виех с воя на сирени,
че бедствие връхлита върху тебе...

Напразно слагах телени огради,
в ръцете ти да впият остри зъби...
Нахалост палех до небето клади -
да няма брод към деветте ми стълби...

Не спря пред нищо. Всичко превъзмогна...
Пътека до сърцето ми проби си...
Безсилна съм сега да ти помогна...
Със другите компания прави си...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0