Намерих те, харесва ли ти или не,
заклещи се неканен във моето сърце,
"обичам те", но ти не ме...
не си отивай, остани, намерих те...
намерих те, отвори ми вратата,
безличен, студен, държиш се ужасно,
а на мен ми се подкосяват краката!
Грабни ме страстно, прегърни ме властно,
да се опияня от аромата...

Намерих те... съвсем случайно те познах,
питаш защо не се отказвам, това те дразни,
наивна и влюбена... на теб се спрях
да търся взаимност в очите ти празни!
Намерих те, прочетена книга съм била
не един път, два пъти
нека съм прочетена, но аз да съм тази жена,
която главата да ти размъти !

Намерих те, не усетих как ми влезе под кожата
като кораб, пуснал котва,
показа ми щастието, показа ми и болката,
нагазих в погрешната локва.
Намерих те и пак ще те намеря,
не мога да объркам каменно сърце,
със думи стрелях, пак ще се прицеля,
ако не ме презре сърцето ти, ще поддаде!

Намерих те, харесвам всичките ти странности,
особено ако подтискаш разума,
покажи ми тайните си слабости,
да стопим дистанцията, мразя я!
Намерих те и сам Бог се прекръсти,
вилняха природни стихии и бедствия,
вселената цяла се разтърси,
за да ти покажа какво е любовна агресия!

Намерих те, намерих те... погледни ме,
аз съм същата онази, за която написа "Без име",
намерих те след толкова търсене и боли ме,
не си отивай, остани, намери ме!
Намерих те и в самотата крещя - Ето ме!
Опита, за миг успя, изтри ме,
но аз те намерих... и ти намери ме!
А сега... нека като едно цяло напред продължиме!