Намерих те...
Намерих те... Намерих твоя свят
и сякаш той за мене бил е правен,
и в миг потънах, като слънце в цвят,
събудено от нежност непрежалена...
Намерих те... Намерих твойте дни,
ухаещи на дъжд и лавандула,
и слях ги с мойте нощи и зори...
... с капчуците от пясъчната кула...
... където си била, до този миг,
до който те докоснах през душите
на птиците, събуждали ни с вик,
на вятъра, танцуващ под звездите.
Намерих те... Намерих две очи,
в които да потъвам всяка вечер
и сгушен във последните лъчи
на залеза - на тях да съм обречен.
Намерих те... Намерих нежността.
Открих я по красивите ти длани.
Открих я в теб... но всъщност любовта
покри света... и всичките му рани...
© Чавдар All rights reserved.
