наметалото
Нощни улици съблюдавам.
Или по-скоро как зората
руши останалите мрачни сенки,
които се крият по ъглите,
като стари,
гузни и невзрачни
хора. Как светлината разкрива
жестокостта на човечеството,
как прикрити от наметалото на нощта,
незабелязани са
били
последните.
Улиците отново стават
мръсни, въпреки топлата светлина
на утринното слънце.
Млади и крехки,
наивно честни момичета се прибират
от работа.
Листа, боклук, хора, смях,
брътвеж, недвусмислие,
път, лудост, разминаване -
това е улицата днес.
Днес тя не е символичният
рай на всеки, който няма
къде да умре.
Днес тя е убежище на змията:
днес аз съм тя.
Или по-скоро как зората
руши останалите мрачни сенки,
които се крият по ъглите,
като стари,
гузни и невзрачни
хора. Как светлината разкрива
жестокостта на човечеството,
как прикрити от наметалото на нощта,
незабелязани са
били
последните.
Улиците отново стават
мръсни, въпреки топлата светлина
на утринното слънце.
Млади и крехки,
наивно честни момичета се прибират
от работа.
Листа, боклук, хора, смях,
брътвеж, недвусмислие,
път, лудост, разминаване -
това е улицата днес.
Днес тя не е символичният
рай на всеки, който няма
къде да умре.
Днес тя е убежище на змията:
днес аз съм тя.
© Тарададам All rights reserved.
