Напиши ми писмо!
Напиши ми писмо!
Не жали равнодушна хартия!
Нещо дойде и тръгна
и сега ме души...
Чуй как идва снегът!
По вълчи как вия,
а кошутите бягат...
Ей това напиши!
Напиши ми писмо!
Може не днес, не сега.
Ще целувам листа
и ще бъда напълно безумен.
Мое малко момиче
с открита душа!
Не искам да си сама!
Петдесет ще посрещна,
а съм още опъната струна...
Ще помня очите ти,
по детски, дето ми светеха.
Беше много отдавна,
много месечини назад...
Напиши ми писмо,
даже, на тази планета,
в сърцето да носиш
някой друг адресат!
Дълга стана тази поема...
Тя ти е за награда!
Нека е светъл и топъл
поредният ден!
Няма нито да дам,
нито да взема
на сърцето ти скъсано
листопада.
Той е хербарий за мен.
На кътен зъб хрускам
замръзнали ледени чувства.
Колко огън раздадох
и по лава колко вървях...
Аз съм смешен човек,
занимаващ се със изкуство.
С очи ме разстреля
и сега ми изтича кръвта...
© Красимир Дяков All rights reserved.
