Случва се да забравим, по детски , наивно,

но в живота раздели спохождат ни  безпричинно.

Против впрегнатата ни воля и полет щастлив

зад умората от житейските, непрестанни борби.

Без очаквания, без упреци,…но с рана в сърцето

подразбрали… всичко тече, тече към морето

и сълзи, и вина, и човешката драма

наполовина простена …, наполовина разбрана.

А после заключваме ги със сто катинара...

и преживеният спомен, и сломената вяра.

Без сили, без разум, поели по пътя

с непонятна стаеност и мъка в юмрука.

Случва се да забравим, за старите травми,

с отлетелите трепети под крилата раздрани.

Събудени жегват ни позабравени чувства

отстреляни напосоки  от ловки изкуства.

Ала просто не слуша, не иска и не признава

душата ни, милата, не знае как сама да остава.

Търсеща, волна, бленува вълнения живи,

да докосне звездите и устни любими.

Без знаци разбира, без думи говори

с животът ни луд не спира да спори...

И не сълзите възраждат я, а истинската любов

преродена отново, да се слей с вечния ход.