10.05.2024 г., 14:13

Наполовина

369 0 0

Случва се да забравим, по детски , наивно,

но в живота раздели спохождат ни  безпричинно.

Против впрегнатата ни воля и полет щастлив

зад умората от житейските, непрестанни борби.

Без очаквания, без упреци,…но с рана в сърцето

подразбрали… всичко тече, тече към морето

и сълзи, и вина, и човешката драма

наполовина простена …, наполовина разбрана.

А после заключваме ги със сто катинара...

и преживеният спомен, и сломената вяра.

Без сили, без разум, поели по пътя

с непонятна стаеност и мъка в юмрука.

Случва се да забравим, за старите травми,

с отлетелите трепети под крилата раздрани.

Събудени жегват ни позабравени чувства

отстреляни напосоки  от ловки изкуства.

Ала просто не слуша, не иска и не признава

душата ни, милата, не знае как сама да остава.

Търсеща, волна, бленува вълнения живи,

да докосне звездите и устни любими.

Без знаци разбира, без думи говори

с животът ни луд не спира да спори...

И не сълзите възраждат я, а истинската любов

преродена отново, да се слей с вечния ход.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...