Наричайте ме Вяра...
Сама сред пустошта унило чакам,
с ръце, присвити пламенно във скута,
във тях парче хартия ядно мачкам,
очите ми сълзят ранени, с повик на кошута...
С походката на балерина във мечтано кралство,
тържествено пристъпвам към вратата,
причаквайки страхливо новото коварство,
с което ме очаква горестно тълпата...
И сцената мъждиво блясва,
поглеждайки ме със прожекторите стари,
детенце в публиката тихо със ръчички плясва,
а другите около него се оказват горделиви твари...
Завесите стоят встрани и ме подканват,
а аз все тъй боязливо сричам,
злокобни смехове срама у мен подхранват,
сърцето бие със камбанна заповед да тичам...
В миг всичко в мене натежава,
два едри бисера търкулват се, като градушка,
страните ми огромен въглен нажежава
и хуквам с танц спонтанен на вихрушка...
Един човек от публиката само
оказва се различен, уникален!
Той нежно ми подава свойто рамо,
в света проклет и подъл
той оказва се нормален!
***
Днес вече пазя листите хартия цели,
използвам ги да нарисувам с капки обич мъдрост...
Днес вече приказките в мойта книга са светлинно бели,
а в мисълта ми липсва срамежлива безразсъдност...
Аз знам, че мога и че ще устискам,
че няма как да не успея... имам вяра!
И знам, че имам всичко, дето искам,
щом Бог е редом с мен в борбата с звяра!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
Благодаря ви на всички! Вярвайте! 
