Nov 12, 2009, 9:22 AM

Наричайте ме Вяра... 

  Poetry » Other
501 0 5
Сама сред пустошта унило чакам,
с ръце, присвити пламенно във скута,
във тях парче хартия ядно мачкам,
очите ми сълзят ранени, с повик на кошута...
С походката на балерина във мечтано кралство,
тържествено пристъпвам към вратата,
причаквайки страхливо новото коварство,
с което ме очаква горестно тълпата...
И сцената мъждиво блясва,
поглеждайки ме със прожекторите стари,
детенце в публиката тихо със ръчички плясва,
а другите около него се оказват горделиви твари... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Random works
: ??:??