Сама сред пустошта унило чакам,
с ръце, присвити пламенно във скута,
във тях парче хартия ядно мачкам,
очите ми сълзят ранени, с повик на кошута...
С походката на балерина във мечтано кралство,
тържествено пристъпвам към вратата,
причаквайки страхливо новото коварство,
с което ме очаква горестно тълпата...
И сцената мъждиво блясва,
поглеждайки ме със прожекторите стари,
детенце в публиката тихо със ръчички плясва,
а другите около него се оказват горделиви твари... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up