Apr 20, 2007, 4:06 PM

Наричаш приятел!

  Poetry
944 0 1

Засипват те с думи,
клечици драснати,
запалват пожари,
опожаряващи щастие.

Почват и спират,
без да открият,
че теб ще убият,
дори и да скрият...

Сърцето тупка,
очаква съвета,
изречен зловещо,
в забулена дума.

Наричаш приятел,
човека ласкател,
но той е предател,
с лице на обаятел.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЕЛИ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...