Apr 20, 2007, 4:06 PM

Наричаш приятел!

  Poetry
943 0 1

Засипват те с думи,
клечици драснати,
запалват пожари,
опожаряващи щастие.

Почват и спират,
без да открият,
че теб ще убият,
дори и да скрият...

Сърцето тупка,
очаква съвета,
изречен зловещо,
в забулена дума.

Наричаш приятел,
човека ласкател,
но той е предател,
с лице на обаятел.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЕЛИ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...