Нарисувай ме
Нарисувай ме с пръсти изкусни –
с потъмнели от лудост очи,
и с червени треперещи устни,
с разпилени от шепот коси.
Нарисувай ме, моля те, днес и
всяка моя частица чертай –
и каквото си милвал нощес,
и каквото почти си забравил.
Светлосянка по кожата гладка
и ръцете ти впити в плътта,
и усмивка с тръпчинката сладка,
съвършена – не – просто жена,
дето влюбва се всеки ден в тебе
и заспива в прегръдка една
на художник, поет, на вълшебник,
сътворил само с нежност света.
Нарисувай ме спяща и топла,
миг преди да отворя очи.
Нарисувай душата ми гола
само с устни, любов, без бои…
© Деница Ангелова All rights reserved.
