Jul 25, 2006, 8:13 PM

Нарисувай ми...

  Poetry
1.1K 0 2

Нарисувай ми, художнико, душата си!

За платно използвай мойто тяло!

Цветовете сам си избери!

Изгаряй всяка болка с огнени бои.

На мястото на мъката щастието бяло

Ти разлей, самотата с устните си топли

Заличи.

Раните в сърцето си единстевено недей докосва

Тях моята целувка ще ги заличи.

Мълчи, рисувай цяла нощ

На сутринта ще видиш ти

По мойто тяло огнени бои

И бяло щастие, ще разпознаеш

Свойте устни, а моята целувка

В сърцето ти все още ще гори.

Нарисувай ми, художнико, душата си!

Използвай тялото ми за платно,

След туй душата моя върху твоята

Ще нарисуваш ти, ще използваш същите бои.

И докато сливат се душите, в телата първороден

Грях нека да гори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мег All rights reserved.

Comments

Comments

  • Само едно момченце може да има толкова чиста и невинна душичка като твоята, за да изрисува душата ти по същия начин вурху себе си така, както нарисува и своята върху теб... позволи му вечно да рисува... и ни позволи и за вбъдеще да се наслажваме на "танца" ви заедно....
    Браво
  • Невероятно е!!!6 от мен!!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...