Aug 10, 2010, 12:14 PM

Нарисувай ми

  Poetry
1.1K 0 17

Нарисувай ми вятъра

Дето роши косите

Нарисувай ми порива

Дето раздвижва душите

Нарисувай съня ми

От светлина изтъкан

Нарисувай песента 

И мисълта ми

Морето нежност 

В мене нарисувай

Не спирай...

Лудувай...

Танца мой ти нарисувай

Не поглеждай в мрака

Никой там не чака

Рисувай в бяло и златисто

Рисувай...

Светло е и чисто

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...